|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Стано, Станке хубава,
на бял камък седнала,
бяло лице лияла,
черни очи стрелала,
горе-долу гледала.
От горе нищо не видя,
кога надолу погледна, -
турчин иде отдолу,
кривна коня към Стана.
Стана скокна да бяга.
Турчин Стани извика:
- Стой, Стано льо, не бягай,
че не ли ме познаваш?
Ази съм у вас довадял,
с баща ти съм вино пил,
а със брата ти - ракия,
с майка ти съм хортувал,
със снахите - нощувал,
тебе съм, Стано льо, сгледувал.
Забравих си, Стано льо,
моят пръстен маламен,
моят пръстен и твоят;
на пръстена пишеше,
моето име Османе
и твойто име - Зелифа.
Правенци, Шуменско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|