* * *

Настойчив ухажор

Снощи отидох, майно льо,
на Марица за водица
кончето да си напоя,
конче ми вода не пие.
Най си брягум гледаше,
горе седи момиче,
черноока девойка,
на бял камък стъпала,
бели си крака миеше.
С раки ги сапун триеше.
Бутнах конче към нея,
той лупило да бяга
през къпинова поляна.
Аз му рекох, майно льо:
"Бре стой, момне, не бягай,
не ме ли знаеш, познаваш,
снощи бях вечер у вази,
че ти армаган донесох,
пълна янжичка жълтички,
петдесет драми злат пръстен,
за бели ръце врахели,
за тънки вежди мастило,
за бяло лице белило,
за руса коса ливанто,
за тънко кръстче коланче."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019