* * *

Настойчив ухажор

- Йованьо, юначьо, (2)
мори ли лудо дячо,
мори ли лудо дяче,
лудо ле, та й завяно.
Йован мома тера
от село на село,
от града на града.
Нийде не наодо,
дур си ойде Йован
в село Сенгельово,
сем старо Бельово.
Там си ле найдьо Йован
до три ли върсти хоро.
На йадното хоро
девойка извожда,
на двеста девойки,
на триста юнака.
Стоя Йован, стоя,
върза коня, мальо,
та се хвана, мале,
напреж на хорото,
напреж на девойка,
напреж на девойко.
Дваж хоро извъртьо,
триж мома настъпи.
За ръка я фати,
пръстена й здроби,
до поли се допря,
поли й обруши.
Девойка му вели:
- Йоване, юначе,
играй ка се игра,
немой така играш,
че девойка има
деветима братьо.
На мен глава въртят,
на теб ноже теглят.
Още рече мома,
рече, не отрече,
за ръка я хвана,
на коня а метна,
на коня си рече:
- Хвъркай, коньо, хвъркай,
хвъркай да хвъркаме,
литай, коньо, литай,
литай да литнеме!
Дося та съм зобал
ситен бял ечемен,
отсега нататък
дебелянска пченица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019