|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Иван Тодорки тихом думаше:
- Я кажи, кажи, либе Тодорке,
що ти се майка все вечер кара,
все вечер кара преди вечеря,
и сутрин кара преди обяда?
А Тодорка му отговаряше:
- Нали ме питаш, либе Иване,
що ми се майка все вечер кара,
все вечер кара преди вечеря
и сутрин кара преди обяда,
тя ми се майка все вечер кара
все зарад тебе, милно ле либе,
че кога минеш, мирен не минеш,
с камъни хвърляш, кучета дразниш,
с ябълки хвърляш, прозорци чупиш.
Иван Тодорки тихом думаше:
- Щомто е така, либе Тодорке,
аз ще замина из други друми
и ще залибя па друго либе.
А Тодорка му милно говори:
- Минавай, либе, как си минаваш,
с камъни хвърляй, кучета дразни,
с ябълки хвърляй, прозорци чупи.
Панагюрище (Сугарев 2016, с. 89, № 64).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|