 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стано, Стано хубава,
на бял Дунав отишла,
бяло лице миеше.
Колкото го миеше,
дваж по-бяло ставаше.
Турчин иде отдолу,
кара коня към Станка,
Станка хукна да бяга.
Турчин Станка думаше:
- Постой, Станке ле, ни бягай,
аз съм у вас довадял,
със майка ти хляб съм ял,
със баща ти вино пил,
със батя ти ракия,
тебе, Стано, съгледовал.
Ази имам, Станке ле,
тънка бяла махрама,
в махрамата вързана
два сребърни пръстена,
на пръстенте писано
моето име и твойто.
Нова Траяна, Болградски район, Одеска област - Украйна; седенкарска - през есента (Кауфман-НПБУМ 1/1982, № 217 - "Стана и турчин").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019