* * *

Настойчив ухажор

Мандо ле, мари хубава,
Мандо ле, чаша сребърна,
Мандо ле, каладисана!
Манда вода налива,
ерменлия разлива,
разлива хи водата,
полива хи лицето.
Манда му се молеше:
- Ерменлийо, гидийо,
не разливай водата,
не поливай момата,
че е вода ледена
и е още снежена!
Че ей майка де гледа,
ще ме види майка ми,
и майка ми, татко ми,
Мандини бракькье двамина!
Как у нази ще пода,
как на майка ще кажа,
га ме майка запита:
"Кой бе тоя, Мандо ле,
лето пре теб стоеше,
ръките ти държеше,
гривните ти виеше?"
- Мандо ле, мари хубава,
и тва ли се не сяташ,
и тва ли да те науча?
Га те майка попита
ти хи речи, Мандо ле:
"Темно бе - не познавах го,
мъгла бе - не различавах го
с бели беше навое,
с църни беше сукаре,
на лика бе овчарче,
на прилика - еснафче."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019