|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
- Дай си ме, майчо, дай си ме
във нашата си махала
на чернооконо копиле,
дето си ми е прилика.
Колъчиш как минем, мале ле,
през наши равни дворове,
дворове, тясно сокаче,
то на нас жално погледа
с нажалени очички,
с нажалено сърченце.
- Мари ми мила дъщеро,
мари, где си го видела,
видела и бандисала,
солкоф си Севдо метнала?
- Видяла съм го, видяла,
на студени врисове -
той пои конче храняно,
я точих вода студена.
Конят му вода не пие
за моите бели харкумки,
за моят ален миндилчък.
Пък аз се, майчо, почудих
как да му сарчеца разваля -
откачих бели харкумки,
та му коня напоих;
постелих ален миндилчък,
та си му коня назобих.
И дари сме се дарили -
той мене пръстен сребърен,
я нему кърпа шарена.
Малко Дряново, Чирпанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|