* * *

Настойчив ухажор

- Драганка, мила хубава,
че си милна и за любов,
но имаш майка много зла
никъде не те пущаше -
ни сос другачки по съчки,
ни сос комшийки за вода,
ни сос селянки на хоро.
Бог си помогна Драганки,
та се поболе майка й.
Взема Драганка стомните,
отиде село големо,
на тая чешма шарена,
тамо завари три хора:
едното хоро момчиня,
другото хоро момите,
трекьото хоро невести.
Трати Драганка стомнит,
па си се метна на хоро.
Не се хванала с момите,
не се хванала с невести,
но се хванала с момчиня,
до млад Илия гидия,
до нейния близък комшия.
Драганка рипна-подрипна,
Илия стъпка по стъпка,
драганки цревя настъпва.
Драганка милно думаше
- А бре, Илия гидия,
ти мой близък комшия,
не мой ми кини цревята!
Илия дума думаше:
- Не мой да жалеш цревьето,
я кье ти купам по-харни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019