|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
- Мари Тодоро, кара Тодоро,
та що се кара майка ти с тебе,
майка ти с тебе, баща ти с мене?
- Кара се, лудо, кара се, младо,
че кога минеш, мирно не минеш -
с кундури тропаш, та мама будиш,
камъни береш, пцета замеряш,
пцета замеряш, пцета померяш,
по мене хвърляш златна ябълка;
я я не найдох, кака я найде,
кака я найде, мами я даде,
мама я тури у шарен ковчег,
она я чува, мене не дава
ни да я видя, ни да я хвана!...
Ама ако е, - нека я чува,
кога и да е, моя ще да е!
Минувай, лудо, не отричай се,
ни слушай мама, ни слушай тата -
мама е стара, нека се кара!
Кучка на врата - жена у къщи.
Нека си дрънкат - нийна работа.
Тата секогаш дома не седи,
а пък на кака - ней се пресака;
ние сме млади да се либиме...
Минувай, лудо, минувай, младо,
сега е време за минуване,
сега е лудост, сега е младост!
Цвекье се бере, доде е младо,
дете се лъже, доде е малко,
риба се яде, доде е пресна,
мома е мила, доде е красна,
китка се държи, доде мирише,
мома се либи, доде пцовише!
Минувай, лудо, минувай, младо,
мама е стара, нека се кара,
ние сме млади, да се либиме!
Локорско, Софийско; седенкарска (СбНУ 14/1897, с. 22, № 5); ней
се пресака - според записвача: "ней е вече преминала младостта, та тя не
иска да се жени".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|