* * *

Настойчив ухажор

Хубава бяла Драганка,
ала има зла майка -
нийде я не пускала,
ни със момите на хоро,
ни с мали моми за вода,
ни с млади булки в черква.
Бог на Драганка помогна -
разболяла се е майка й.
Грабна Драганка две стомни,
отиде за вода студена,
на студен бистър кладенец.
Там си Драганка завари
дор три хора играят.
Първото хоро все моми,
второто хоро все булки,
третото хоро все момци.
Та се чуди Драганка -
да се хване при булки,
там не мяза Драгани;
да се хване при моми,
грозна й беше премяна.
Тя се хванала при момци,
при Илия гидия,
Илия техен комшия.
Илия стъпя, пристъпя,
чехъла й настъпа,
настъпа, скъса го...
Викна Драганка да плаче:
- Илия гидия, Илия наш комшия,
що ми скъса чехъла?
Сега ме мама убива,
от света ме затрива!
Илия дума Драгани:
- Мълчи, Гано, не плачи!
Виж как ми Господ помогна -
разболя се майка ти,
дойде за вода студена...
Сега ще ти Господ помогне -
тя ще да умре майка ти,
и ще се двама вземеме!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019