* * *

Настойчив ухажор

Боли Яна бело гърло,
не е гърло, како гърло,
но е гърло мерджаново.
Никой Яне не верува,
ни майка, ни баща,
ни Янини девет брайкя,
девет брайкя, осем снахи,
ни Янини дванайсе,
дванайсе братанчета.
Който Яне да верува,
него го тува нема -
отишъл е надалеко,
надалеко на София;
откарал е девет коня,
девет коня богасии,
десетийо чиста чоха.
Па си ойде на механа,
на механджийка говори:
- Карамфилке, мила моме,
дома ли си, сама ли си?
Карамфилка отговаря:
- Дома съм си, не съм сама -
при мене е стари баща,
при мене е стара майка!
Лудо ву говори:
- На майка ти лесно бива -
на майка ти жълти круши,
нека яде, нека пукне!
На баща ти лесно бива -
на баща ти лула тютюн,
нека пие, нека пукне!
Точи вино немерено,
вземай пари неброени!
Наточи му ока вино,
па я сложи на полица,
лудо-младо вино пие
и си песен пое:
- Чуйте, старо, чуйте, младо,
кердосал съм от мома китка,
Бог да даде и момата по нея!
По пиле му хабер дойде,
де му Яне болно лежи...
Остави чаша на полица,
изведе си врана коня,
тури нога на зенгия,
дор да тури и другата -
духна ветер, отнесе го
под нихното пусто село...
Там се сретна сос Янините,
сос Янините девет брайкя,
девет брайкя, осем снахи,
де си носят бело Яне...
Даде двеста, сложиха я,
даде триста, откриха я
да й види бело лице,
бело ли е, какво що беше.
И проговори на Янини,
на Янини девет брайкя:
- Широк си гроба изкопайте,
наедно ни закопайте!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019