|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Е Петро льо, момне ле!
Петра й мома хубава,
на бял камък седеше,
на бял камък, на мрамор,
бяло сирене режеше
със сребърно ножченце,
с позлатено сапченце,
доле-горе гледаше, -
дано види някого...
Че не видя никого,
най съгледа Ивана,
Иван Петро думаше:
- Мър стой, Петро, не бягай,
ази снощи у вас бях,
със майка ти хляб ядох,
със баща ти вино пих,
със брата ти ракия,
със буля ти хортувах!
Дето ядох, дето пих,
там си книже забравих,
у книжето й писано,
писано, теледисано -
твоето име, Петро льо,
моето име Иване!
Имренчево, Преславско; на боенец (СбНУ 42/1936, № 471 - "Забравил
у тях "книже").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|