* * *

Настойчив ухажор

- Стояне, мори, Стояне,
Стояне подгойранино.
Видиш ли, видиш планина,
зад нея има и друга,
зад друга има и трета,
зад трета село големо.
Сред село църква шарена,
до нея хоро големо,
убава мома извожда,
тънка е като тръстика,
вие се като шиблика,
кърши се като кършика.
Стоян си открай гледаше,
постоя Стоян, погледа,
очи му се изгледаха,
нозе му се покосиха.
Фръли се Стоян, фана се
до юбава мома напреде,
фана мома за ръката,
за ръката, за гривната.
Джасна се мома, опна се,
изви се гривна, строши се.
В очи му се присмиваше.
- Стояне, мори Стояне,
защо се барем задиряш,
като капина в градина,
като прачка на пътечка.
Мъжко си рухо носила,
женско си сърце имало.
- Женско съм рухо носило,
мъжко съм сърце имало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019