Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Настойчив ухажор

Гяче Тодоре, Тодоре!
Гяк ми Тодор църкви мете,
църквите мете и пое,
икони брише въздиша,
вангелие чете и плаче!
Согледа го майчица,
на гяк Тодора говори:
- Гяче Тодоре, Тодоре!
Какво се книга казуе?
Дали е на глад година,
или е върла мориа?
А Тодор си у говори:
- Мале ле, мила майчице!
Нито е на глад година,
нито е върла мориа;
лошо се книга казуе -
че ти загине син Тодор
за твоя щерка Тодора,
кога биде на Великден;
ама я, мале, не пущай
ни у църква, ни на хоро!
И макя го послуша;
кога било на Великден,
сите са ошли у църква
и у църква и на хоро;
Тодора макя не пуща
ни у църква ни на хоро.
Тодора влезна градина,
та со цветице сборева:
- Мило мое ситно цвете,
садено, а неносено!
Та се жално разплакала,
па се зачула стрина й,
та па Тодори говори:
- Щерко Тодоро, Тодоро!
Мори, я мучи, не плачи,
мори, не слушай макя ти!
Я влезни хладни земници,
та се хубаво премени,
що ти е най-баш премена
и тури злато кръстато
и това сребро теготно,
колку що можеш да носиш,
та па си ойди на хоро.
И Тодора а слушала;
влезнала хладни земници,
та се хубаво премени,
що й е най-баш премена,
натура злато кръстато
и това сребро теготно,
колко що може да носи.
Та па си ошла на хоро
и се на хоро хванала.
Ете ти една делия -
стъпя, постъпя делия,
мома Тодора настъпи
на тая нога десница.
Она му нищо не рече,
от срам у земи пропадна.
Ете ти други делия -
стъпя, постъпя делия,
мома Тодора настъпи
на тие поли симени.
Она му нищо не рече,
от срам у земи пропадна.
Ете ти трекьи делия -
стъпя, постъпя делия,
мома Тодора настъпи
на тая ръка десница.
А Тодора му говори:
- Мирно си седи, гидийо,
на ръка ме не настъпяй,
е де бае дека стои,
дека стои, дека гледа,
на менека с глава върти,
на тебека ножи тегли!
А делия ю говори:
- Тодоро, моме Тодоро!
Ако стои, нека стои,
ако гледа, нека гледа,
ако върти руса глава,
ако върти, нека върти -
и он глава и я глава;
ако тегли влашки ножи,
ако тегли, нека тегли -
и он ножи и я ножи...

 


Ярлово, Самоковско (Шапкарев 1/1968, № 50 - "Гяче Тодор, сестра му Тодора и троица делии"); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019