* * *

Настойчив ухажор

- Бре Петрунко, мала моме!
Колко села обидехме,
колко села, толко града,
нийде хоро пе найдохме
Кинисало Петрункино,
(гиди село, гиди хоро).
Там ойдохме, там найдохме,
там найдохме до три хора,
до три хора, до три сбора, -
едно хоро все невести,
все невести бездеткини;
друго хоро все момчета,
все момчета престрелчета;
трекьо хоро все девойки,
все девойки църнооки.
Петрунка им хора води,
а я, юнак току стоим,
току стоим, току гледам, -
кон ми нозе поболяха,
мене, юнак, половина,
па се юнак сам досети,
побих копье, везах коня,
па се хванах у хорото,
не се хванах де е да е,
ни се хванах у мъжите,
ни се хванах у жените,
нел се хванах у момите,
у момите, до Петрунка;
та я скърших, та я сломих,
като смида, паламида;
каго ветер, буйно жито,
като турче, кокотица,
а каурин, вакло агне
Петрунка ми говореше:
- Мирно играй, чуждин юнак, -
ене бае, дека стои,
дека стои, дека гледа;
на менека с глава върти,
на тебека с ножи тегли!
Чуждин юнак говореше:
- Играй, играй, бре Петрунко!
Ако стои, пека стои,
ако гледа, нека гледа,
ако върти руса глава,
ако върти, нека върти,
и я глава, и он глава,
ако тегли влашки ножи,
ако тегли, нека тегли;
и он ножи, и я ножи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019