* * *

Настойчив ухажор

- Дай си ме, майчо, дай си ме
във нашана си махала
на чернооконо копиле,
дено си ми е прилика.
Кольчиш как минам, мале ле,
през наши равни дворове,
дворове, тясно сокаче,
то нах нас жално погльодва
със нажалени очинки,
със нажалено сърчеца.
- Мари ми мила дъщерьо,
мари де го си видяла,
видяла и бендисала,
солкоф си севдьо метнала?
- Видяла го съм, видяла
на студенине врисювя,
той поя конче хранено,
я точях вода студена.
Конян му вода не пие
за мойне бели харкумки,
за моян ален миндилчек.
Пак я се, майчо, почюдих
как да му сърчеця разваля:
откачих бели харкумки,
та си му кончя напоих;
постелих ален миндилчек,
та си му конче назобих.
И дари са сме дарили -
той мене пръстен сребърен,
я нему корпа шарена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019