 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Моя милна мале ле,
я възседнах бърза коня,
че на Влашко отидох,
влашки моми да сглявам.
Като вървях, мале ле,
покрай тия Дунава
видях мома хубава.
На бял камък седеше,
в ръки сапун държеше,
бяло лице миеше,
черни очи стреляше -
веднъж коня, дваж мене.
Сбутах коня послед хи,
драсна мома, побягна.
Я хи рюкам подиря:
- Я стой, момне, не търчи,
я съм у вас доходял,
с майка ти съм хортувал,
с тейно ти съм сборувал,
с брата ти съм вино пил,
със буля ти двори мел,
със сестра ти смет хвърлял,
и съм у вас забурил
мойта пушка бойлийка,
на пушката вързано
шарен писан тестемел,
тестемела вързано
моя пръстен сребърен,
на пръстена писано
моето име и твойто,
моето име Тодорчо,
твоето Тодорка.
Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; преселн. от Гьобел в Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 171 - "Момкови задевки"); забурил - от заборавил, забравил.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019