|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Снощи си пуснах кончето,
пуснах го да го напоя.
Коня ми вода не пие,
ми нагоре гледаше
и нагоре-възбрягъм -
кога се вдигнах-погленнъх:
мома платно белеше
на бял камък мраморен,
бяло си було переше
с малъмено копанче.
Църни си очи шалъше
и шалаше, мяташе -
веднъж коня, дваж мене.
Я си сбодах кончето,
и кя хвана да бяга
низ дълбоки падини,
низ честите къпини.
- Остуй, момне ле, не бягай,
ми няма ли ме познаваш?
Я снощи съм у вас бил,
с майка ти вино пил
и с баща ти-ракия!
Та си кърпата забравих
кърпата-главеничката
кърпата-пълна стафиди
и в стафидите-пръстена.
На пръстена пишеше
моето име и твойто:
моето име -Тодоре
и твоето - Тодоро.
Граматиково, Малкотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|