* * *

Настойчив ухажор

Ой хубава, море, ой хубава, мо=,
ой хубава, Иванко девойко!
От какво се бел манастир гради,
такво хоро не беше имало,
такви песни не беа пояни
като сега Йованка девойкя...
Скара стадо долу у полето,
накоси им трева детелина,
напои ги водица студена,
па си слезна доле на хорото.
Гледа, гледа дека да се хване.
Не се хвана овчар де е да е,
но се хвана горе на танеца,
на танеца до мома Йованка.
Със глава му китките събори,
със нозе му обуща изцапа.
Па говори Йованка девойкя:
- Кротко играй, непознат делийо,
със нозе ми обуща изцапа,
със глава ми китките събори,
его брат ми дека стой,
на менека се ми глава върти,
а на тебе ножевето вади!
Па говори непознат делия:
- Он е глава и я не съм глава,
он е ножье и я не съм ножье.
Пукна пушка у сред у хорото,
та удари непознат делия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019