|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Стоян Тодори тихом говори:
- Мома Тодорке, черна черешо,
все кога мина, мина замина,
покрай ваште равни дворове,
майка ти вика, баща ти ружи, -
дали не си им рано станала,
рано станала, огън наклала?
- Всичко съм рано, рано свършила,
ала се карат все зарад тебе.
Кога ка минем, миром не минеш,
с ключове звекаш, псетата дразниш,
с ботуши тропаш, калдъръми копаш,
с ябълки фъргаш, пенджури дереш,
мене си биеш, мама събуждаш!
Стоян Тодори, тихом говори:
- Либе Тодоре, щом е зарад мене,
я ще си проби на други друми,
на друго либе ще си залюбя.
- Дождай си, либе, както си дойдаш,
тропай си, либе, както си тропаш,
я ще си търпа майчини кавги,
майчини кавги, бащини псувни!
Етрополе, Ботевградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|