|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Ходих, ходих, мамо,
край света обидих,
нийде не намерих, мамо,
ликата прилика.
Га отидох, мамо,
долу в Дованово
дованските моми, мамо,
хоро играеха, хоро лазарица.
Забих кола, мамо,
вързах коня, джанъм,
че се хванах, мамо,
до гюзел Марийка,
крехката севлийка.
Заиграх на лудо,
завдигах прахове,
а тя ми рече, мамо:
- Не играй на лудо,
не вдигай прахове,
че ще ми опрашиш
моравото сукно,
шарените поли.
А аз й рекох, мамо:
- Като ги опраша,
ти ще ги опереш
на нашата река,
река Анадолска,
и ще ги изсушиш
на нашия плетник.
Екзарх Антимово, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|