* * *

Настойчив ухажор

Любили са се, мамили,
Иван и Тодорка двамата,
от мънички дор големи,
станали са за годене
за годене и за вземане.
Праща Иван за Тодорка,
Тодоркин я тейко не дава:
- Не давам Тодорка на Иван,
що да се Иван големи,
големи Иван, худули -
а моя Тодорка хубава!
Иван го гневно догневя,
та прати Иван другаде,
другаде на друго село.
Щом прати и му га дали
и голям годеж вдигнали.
Иванчо си конче изведе
на чешми да го напои,
на чешми пред Тодоркини,
конче ми вода не пие,
ми най нагоре поглява,
нагоре към Тодоркини.
Иванчо конче думаше:
- Конче ле, мое хранено,
защо ми вода не пиеш,
ами нагоре погляваш,
нагоре към Тодоркини -
та мила ли тий Тодорка?
Конче Иванчо думаше:
- Иванчо, ти мой стопанин,
на тебе мила, не мила,
на мене е мила Тодорка,
не мога вода да пия
от Тодоркини жалби големи,
от дребни сълзи ронени.
Иван му жално дожаля,
той си кончето възседна,
за булка Иван отива
дето му конче стъпяше,
кръгом ледове къртеше,
дето му душа излезе
сини светчици светкаха.
За булка Иванчо отиде,
взели булка, върнали се,
най-напред върви Иванчо,
напред върви, напред гледа -
дано си види Тодорка...
Де ги й видяла Тодорка,
разключи сини сандъци,
извади герджик премени;
вземала е бели бакъри -
за студена вода отиде.
На сватове път чакаше,
на кола пътя минала
и на Иванчо продумала:
- Иванчо, либе лъжовно,
открий Иванчо колата,
да ти видиме булчето -
мяза ли булче на тебе,
както аз мязах на тебе,
аз на тебе и ти на мене?...
Иванчо дума Тодорка:
- Тодорке, либе Тодорке,
не мяза либе на мене,
както ти мязаш на мене,
ти на мене и аз на тебе.
Остави, либе, бакъри,
та се на Бога помоли -
дано Господ съжали
съжали, да ни направи
дор две ми сиви пилета,
да хвръкнеме да подхвръкнеме,
в зелена гора да идеме,
там двама да се любиме,
любиме, да се вземеме!..

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019