|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
- Стано, Станке хубава,
на бял камък седяла,
бяло лице леела,
черни очи стреляла,
гайтан вежди кършила,
горе - долу гледала.
Горе нищо не видя,
кога надолу погледна,
турчин иде отдолу,
кривна коня към Станка.
Станка скокна да бяга,
турчин Станка извика:
- Стой, Стано, не бягай,
аз съм у вас довадял,
с баща ти съм вино пил,
с братята ти ракия,
с майка ти съм оратил,
със снаха ти съм нощувал,
теб съм Станке изгледвал,
забравил съм си, Станке ле,
моят шарен пещемал,
в пещемала вързано,
моето име и твоето, -
моето име Османа,
а твоето Зелефа,
Зелефа бяла кадъна!
Стана викна, та заплака.
Дъбене, Карловско; старчовска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|