* * *

Настойчив ухажор

- Марийчице, гидийчице,
толкоз села обходих
толкоз и града,
нийди село не найдох,
като това пусто село,
пусто село Марийкино,
Марийкино, гидийкино.
Сред селото хоро играе,
сред се на мегданя,
на мегданя пред дюкяна.
Марийка им хоро води,
дур го води, дур го кърши
през мегдан го прелюлява,
през вода го придилява.
На края седи чужди юнак,
Марийка му отговаря:
- Ой те тебе, чужди юнак,
доста седя край хорото,
доста седя, доста гледа,
крака ми се подбиха,
очи ти се вчетвориха.
Побий кола вържи коня,
а камила за синджира,
па се хвани на хорото
на хорото, на челото,
на челото, до Марийка,
до Марийка, до гидийка!
Това чака чужди юнак,
това чака да му рекат,
поби кола, върза коня,
а камила за синджира,
па се хвана на хорото,
на хорото на челото,
на челото до Марийка.
Доста игра чужди юнак,
доста игра доста скача
Марийка му отговаря:
- Ей те тебе, чужди юнак,
окаля ми бели поли,
окаля ги, оваля ги,
застъпа ми жълти чехли,
че я мама дека гледа,
че я мама, че я тато.
Чужди юнак отговаря:
- Ако гледат, Марийке ле,
нек да гледат, гидийке ле,
тебе майка, мене баба,
тебе тато, мене дядо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019