|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
- Марийчице, гидийчице,
толкоз села обидойме,
толкоз села и градове,
нийде село не найдохме,
не найдохме, не видяхме,
като това пусто село,
пусто село Марийкино,
Марийкино гидийкино.
Сред селото хоро играй,
сред селото на мегдана,
на мегдана, край дюкяна.
Марийка си хоро води,
хем го води, хем го кърши.
През мегдан го полюлява,
през вода го пределява.
На край седи чуждин юнак,
на край седи, коня държи.
Марийка му проговаря:
- Ой те тебе, чуждин юнак,
доста седя, доста гледа,
крака ти са подъбиха,
побий кола, вържи коня,
па са хвани на хорото,
на хорото, на челото,
на челото до Марийка.
Това чака чуждин юнак,
това чака да му кажат.
Поби кола, върза коня,
па се хвана на хорото,
на хорото, на челото,
на челото до Марийка.
Дъбене, Карловско, старчовска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|