* * *

Настойчив ухажор

Стояне море, Стояне ле!
Стояне море, Стояне,
вяхнал си коня хранена, ле,
вяхнал си коня хранена,
наметнал пушка шарена, (2)
та ойде в гора зелена,
там найде село големо,
сред село дърво високо,
под дърво хоро се вие,
хубава мома го извожда,
бре белалика, румена,
бре черноока гражданка.
Стоел е Стоян, гледал е,
та се хвана най-напреде, (2)
най-напреде на хорото,
дваж е хоро завъртял,
триж е мома настъпил,
та я грабна през полвини,
и га качи на конята,
и на коня говореше:
- Бягай, коньо, да бягаме,
ки те рана баш ченица,
ки те поя руйно вино.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019