* * *

Настойчив ухажор

Стояно, мое дъщеро
- Стояно, мое дъщеро!
Доде не беше главена,
та беше бела, кръвена,
все бела, все пременена
и ситничко оплетена.
Откак та майка заглави,
та ми пожълте, побледне,
вейке та майка не видя
ни бела, ни пременена,
ни ситничко оплетена.
- Жълте ща, майчо, бледе ща,
ага ме не си главила,
дено Стояна галеше -
планинско младо копиле.
- Стояно, мое дъщеро,
мари да сте видели,
видели и бендисали?
- Мале ле, видели са ме
на високана планина,
на студенине врисьове.
То пое конче хранено,
йе точех вода студена.
Конян му вода не пие
за мойне бели харкоми,
конян му зоба не яде
за моен ален миндилчек.
Чудих се, майчо, мислих си
как да му сърце развале.
Че си му конче напоих
с моине бели харкоми
и зоба му го назобих
със моен ален миндилчек.
Дадох му строчек босилчек,
даде ми бурми сребърни,
че си ми рече, мале ле:
"Носи хи, моме, крий хи,
ни твое майка не знае,
ни твоя майка, ни мое,
лю ние с тебе двамина
и със кончено троица,
та с тебе да се зомеме!"
- Стояно, мое дъщеро,
ако ти не е на сърце
юнаковоно нишене,
юнаковоно оружие -
да сбира майка, да връща.
- Мале ле, мила мале ле,
връщаш ги, майчо, не връщаш -
в неделя ми е сватбата,
пък щат в пон'делник да дойдат
дренополскине златари,
златари и куюмджии.
Та стани, майчо, собери
Стояновоно нишене,
ченкове да хи излейот.
Та че хи вързи, мале ле,
варх къщана градинкана,
на червенана ябълка.
Колчеш ми духне ветерчок,
ченкове ясно да цонкат
ченкове жално да пейот.
Теб ще се справи, мале ле -
Стояна иде от жътва,
та ми е жално запела
с нехини дребни дружчици.
Ти ще се надяш, мале ле
вратана да се отворет,
харкоми да ти нарамим,
водица да ти донесем
от студенине врисьове,
пък мене нема да има.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019