* * *

Настойчив ухажор

Яхна лудо врана коня
по планини, по рудини,
па разгледа горе, долу,
горе, долу в Цибро поле;
там съгледа до три хора -
свърна коня, па отиде
да погледа първо хоро;
стоя лудо и погледа -
първо хоро не хареса.
Бутна коня, та отиде
да погледа второ хоро;
стоя лудо и погледа,
най и това не хареса;
бутна коня, та отиде
да погледа третьо хоро;
и там стоя и там гледа.
А под него кон изцвили,
кон изцвили и продума:
- Фала тебе, лудо-младо,
стига стоя, стига гледа, -
мои нозъе дърве ли са,
моя снага камък ли е,
мои очи звезди ли са,
моя душа мъгла ли е?
Стига стоя, стига гледа!
Ей момата у хорото:
слез от коня, побий копье,
побий копье, вържи коня,
па се хвани до момата:
потроши я, посломи я -
като китка бял босилек,
като вятър - буйно жито.
Послуша го лудо-младо,
поби копье, върза коня.
Па се хвана на хорото;
не се хвана къде да е,
а се хвана до Милкана:
потроши я, поломи я -
като китка ран босилек,
като вятър - буйно жито.
А Милкана тихом дума:
- Седи мирно, чужди юнак,
че отсреща брат ми гледа -
на менека глава върти,
а на тебе сабя тегли!
Лудо-младо отговаря:
- Ако върти, нека върти,
ако тегли, нека тегли -
ти си моя и пак моя!
Па я качи на коня си,
бутна коня, занесе я
У своите равни двори,
да му биде стопаница,
стари майци отменница,
враню коню пристойница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019