* * *

Настойчив ухажор

Петрунчице, мала моме, ле, мала моме!
Петрунчице хоро игра, ле, хоро игра,
хоро игра, танец води,
лудо стои, та я гледа.
Стоя лудо, гледа лудо -
нозе му се удъбия
стояечи, гледаечи.
Проговори враня коня:
- Чорбаджийо, аджамийо,
мои нозе дръвье ли са,
мое сърце камик ли е,
мои очи звезди ли са?
Почуди се лудо-младо,
па извади остри ножи,
та ги поби църна земня,
та ги връза врана коня,
па се вана до Петрунка.
С капата ву китка троши,
а със сабля поли мръси,
а със руце пояс валя.
Петрунка му говореше:
- Назад, назад, лудо-младо,
ене брат ми дека гледа,
на менека глава връти,
на тебека пушка тегльи.
А лудо ву говореше:
- Играй, играй, бре Петрунко!
И он глава, и я глава,
и он пушка, и я пушка!
Петрунка му говореше:
- Ене дека тата стои,
на менека глава връти,
на тебека сабля тегльи.
А лудо ву говореше:
- Играй, играй, бре Петрунко!
И он глава, и я глава,
и он сабля, и я сабля!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019