|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
- Ази отидох, майно ле,
на кладенец за вода,
там заварих, майно ле,
едно младо момиче -
на бял камък стъпило,
бяло си лице миеше.
Като ме видя момиче,
търти момиче да бяга
през честата къпина.
Ази кротко повиках:
- Стой, не бягай, момиче,
ний сме със тебе роднина,
с майка ти сме се либили,
с баща ти съм вино пил.
Момиче не се разбира,
не се при мене възпира.
И аз го погнах тогази,
из къпината нагази.
И аз се тогаз затекох,
провикнах се и рекох:
- Дръж, къпино, момата,
твоя да е хвалата,
моя да е момата!...
Бяла черква, Павликенско; хороводна (Бачо Киро 2010, № 38).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|