|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Стоян на мама думаше:
- Снощи отидох мале ма,
хранена коня да си поя
на тиха бяла Дунава.
Сред бял Дунав бял камък,
на камъка стоеше
едно ми бяло момиче,
бяло си лице миеше,
черни очи стреляше,
еднъж коня дваж мене.
Бутнах коня къде нея,
дуфна мома да бяга.
И аз й викам подире:
"Стой, момиче, не бягай,
аз съм у вас доходял,
със баща ти ядох и пих,
със майка ти хортувах,
със бате ти сборувах
и си у вази забравих
мойте медни кавали.
На кавали пишеше
моето име Стояна,
твоето име Стоянке.
Безмер, Тервелско; сватбена - докато месят меденика (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|