* * *

Настойчив ухажор

Снощи вечер отидох,
ей, джанъм, отидох,
но на горно кладенче,
ей, джанъм, кладенче.
Там заварих, намерих,
ей, джанъм, намерих,
едно бяло момиче.
В ръка сапун държеше,
ей, жанън, държеше,
бяло си лице миеше.
Колкото го миеше,
дваж по-бяло ставаше,
ей, джанъм, ставаше.
Бутнах конче към нея,
ей, джанъм, към нея,
та побегна от него,
ей, джанъм, от него.
Аз и рекох: - Стой моме,
ей, джанъм, стой моме,
стой момиче, не бягай,
ний сме с вази роднина,
ей, джанъм, роднина,
я съм снощи у вас бил,
ей, джанъм, у вас бил,
че у вас си забравих,
моята пушка, бойлийка,
ей, джанъм, бойлийка,
на пушката вързано,
ей, джанъм, вързано,
мойто пошче ленено,
ей, джанъм, ленено,
на пошчето писано,
ей, джанъм, писано,
моето име и твойто,
ей, джанъм, и твойто,
моето име Тодорчо,
ей, джанъм, Тодорчо,
и твойто име Тодорка,
ей, джанъм, Тодорка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019