|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Стано, Станко хубава,
на бял камък седяла,
бяло лице миела,
гайтан вежди карала,
черни очи срилала,
горе-долу гледала.
Нагоре нищо не видя,
га надолу погледна
турчин иде отдолу,
кримна конят към Станка,
Станка скочи да бяга
през две ниви стърнища,
през третото - къпина.
Турчин Стана извика:
- Стой, Стано льо, не бягай,
че не ме ли познаваш?
Аз у вас съм доидвал
с баща ти съм вино пил,
а с брата ти ракия,
с майка ти съм оратял,
теб съм, Стано льо, загледвал,
загледал, Стано льо, запивал.
Забравих си, Стано льо,
моят шарен пищимял,
в пещемалът, Стано льо,
моят пръстен маламен;
на пръстенът писано
моето име и твойто, -
моето име Осману,
твоето име Зилепу,
Зилепу, Зилеп кадъно!
Бегово, Карловско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|