* * *

Надхвалване на овца, нива и лоза

Похвалила се равната нива,
хей, Коладе ле, мой Коладе,
равната нива с чистото жито:
- Нека дойде сърпар месец,
сърпар месец по Петровден,
че да видиш що си плащал,
що си плащал в равната нива -
честом стайци, гъстом кръстци,
препълнен хамбар с чисто жито.
Отде я зачу белата лоза,
изпровикна се белата лоза,
белата лоза с белото грозде:
- Не хвали се ти пред мене,
нека дойде гроздар месец,
гроздар месец по Кръстовден,
че да видиш що си плащал,
що си плащал белата лоза,
белата лоза с белото грозде -
препълнен постав с бело грозде,
пълни бъчви с руйно вино.
Отде ги зачу ваклата овца:
- Не хвалит' се вий пред мене,
нека дойде април месец,
че да видиш що си плащал,
що си плащал ваклата овца -
пълна кошара с вакли агънца,
едно скача, друго блее,
кошара ми заградена,
заградена е с руйна вълна,
посолена е с дребен постриг.
Отде ги зачу ран босилек:
- Не хвалит' се вий пред мене,
че без мене нищо не бива -
нито сватба, ни кръщене,
нито живо, ни умряло.
Колкот звезди по небото,
толкоз здраве в тази къща,
толкоз имот на тез хора.
Ний оттука, Господ тука!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016