* * *

Надхвалване на овца, нива и лоза

Похвалила се е жълта дюля,
ей, Коладе, мой Коладе,
- Че аз съм дърво плодовито,
родовито и плодовито,
че аз си давам от клончеца,
от клончеца - кош дюлички,
от дръвченце по прошовченце.
Не я зачу нийде никой,
най я зачу крива лоза.
като я зачу й отговаря:
- Я мълчи, мълчи, не се хвали,
наистина си родовита,
ала си ми все киселичка,
ала си ми приседливка.
Я да ми дойдеш преди есен,
преди есен, по Кръстовден,
да ме видиш, да ме обидеш
що съм аз родовита,
родовита и плодовита.
Че аз си давам от главинка,
от главинка - ведро винка,
от дюличка - возилничка.
Отде я зачу бяла ройка,
като я зачу й отговаря:
- Я мълчи, мълчи, не се хвали,
наистина си родовита,
ала си ми кавгаджийка -
Раздели братя, разцепи глави.
Я да ми дойдеш по сред-лято,
по сред-лято, по Петровден,
да ме видиш, да ме обидеш
що съм аз пръти извила
и над село, и под село,
що съм аз покачила
на всяка леса по цедило,
по цедило с прясно сирене
и на всяко трънче - по вандаче.
(...)
Тук пеем, Бога молим.
Колко звезди ясно небе,
толкоз здраве в тази къща
на човешко и на добишко.
Ние тука и Господ тука!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016