* * *

Надхвалване на овца, нива и лоза

Похвали се жълта дюля,
ей, Коледо, мой Коледо,
- Я съм дюля родовита,
родовита, плодовита,
че съм дала от клонченце,
от клонченце кош дюлици!
Отде зачу крива лоза,
кат я зачу й отговаря:
- Мълчи, дюльо, няма бъди,
истина си родовита,
родовита, плодовита,
яла ми си миризливка,
миризливка, приседливча!
Крива лоза отговаря:
- Да ми дойдеш, жълта дюльо,
среди-есен по Кръстовден,
да ме видиш, та обидеш,
що съм дала от главинка,
от главинка ведро вино,
от дюлюмче возилница,
возилница, стотилница,
ведро вино, баш ракия.
Отде зачу бяла ройка,
кат я зачу, отговаря:
- Мълчи, лозо, няма бъди,
истина си родовита,
родовита, плодовита,
ала ми си кавгаджийка,
кавгаджийка, делибратя,
да ми дойдеш, крива лозо,
среди-зиме по Коледа,
да ме видиш и обидеш,
що съм ази пременила,
пременила, пребелила,
пременила млади момци,
млади момци със късаци,
със късаци, се с калпаци.
Па да дойдеш, крива лозо,
среди-пролет и по марта,
да ме видиш и обидеш,
що съм ази пременила,
всяко трънче по фъндаче,
па да дойдеш, крива лозо,
среди-пролет, по Гергьовден,
да ме видиш и обидеш
що съм шилца аз припекла,
на куп сбрали стари старци,
старци със криви калпаци,
дърти баби с дълги аби,
да ми дойдеш среди-лято,
среди-лято по Петровден,
да ме видиш и обидеш,
що съм стърги аз извела
и под село и над село,
накачила бели греди,
бели греди, се с цедила,
се с цедила, пресно сирне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016