* * *

Надхвалване на овца, нива и лоза

Похвали се жълта дюля:
- Аз съм дюля най-хубава,
най-хубава, миризлива,
че ме берат малки моми,
та ме носят из пазвички,
из пазвички по чешмите,
по чешмите и кладенците.
Че ме дават на момците,
те ме носят по жибофци,
че ме режат със ножофци,
със ножофци на резньофци,
че ме дават на момите
Отгде я зачу бяла лоза,
та че тийом отговаря:
- Мълчи, дюльо, не хвали се,
че си дюля най-хубава,
ала ми си малко нещо,
малко нещо кусурлия,
кусурлия, приседничава.
Аз съм лоза най-хубава,
че не може света конка,
света конка тя без мене,
и наливам возилници,
возилници, стотилници.
Отде зачу ран босилек,
ран босилек от градина,
та че тийом проговаря:
- Мълчи, лозо, не хвали се,
че си лоза най-хубава,
ала си си малко нещо,
малко нещо кусурлия,
че разделяш двама братя,
двама братя, два близнака.
Аз съм цвете най-хубаво,
че не може света черква,
света черква и без мене,
че кръщавам малки деца
и венчавам млади булки,
опрощавам стари хора.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016