 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
- Ой, на сърце ме яде, мила мамо, на сърце ме яде,
ой, на сърце ме яде, мила мамо,
една люта змия, мила мамо, една люта змия.
Не е била змия, но е кара-Севда.
Севдините очи - черни са череши.
Иди ми я искай, дано ми я дадат.
Ако ми я дадат, постой, погледай я;
ако я не дадат, по-скоро си дойди,
хабер ми донеси, далек да забегна.
Па ще стана, стана младо калугерче,
па ще взема, взема котле калайлия,
котле калайлия и сребърно кръсте,
па ще тръгна, тръгна от къща на къща,
от къща на къща вода да им света.
Па ще ида, ида у Севдини къщи,
вода да й света, ръка да ми баца!
Самоков; хороводна (Стоин-Самок. 1975, № 936 - "Ако не му я дадат, ще стане калугер"); изпълнява се по модела на първия стих.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017