 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Ела се свива, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
голяма родо майчина,
майчина, още бащина.
Майка й жално плачеше,
колко е жалко и тежко,
кога се мома прщава
с нейна рода голема.
Мома си дума продума:
- Мале ле, мила рожденна,
стига си, мале, плакала,
стига си мене скърбила.
И тука майка, и таму,
и тука братя и сестри, и таму,
я чакай, мамо да кажа,
да кажа да те не лъжа -
момче ми мене на сърце,
свекър ми вакло агне,
свекървата люта змия,
не дава да си запея,
та немой да си загукам!
Прощавай, майко рожденна,
прощавай, не ме забравяй.
Сутринта преди слънчице
цветето да ми поливаш
със своите дребни сълзици.
Виноградец, Пазарджишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020