* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Китко ле, китко червена,
мночко та садих и праших,
сега та, китку, оставям
ваз мойна сестра по-малка,
та да те сади и праши,
та да те кичи и носи.
Вечеру да те залива,
утирну да те прикрива
с моине ясни шелваре,
да те не пари сланона,
да те не гори слънцено.
Пък е ще, китку, да идам
нах Смилен село големо
Раифу млада невеста.
- Излези, Раиф, погледни
каква ти водим невеста
на конче и на килимче,
и на червено юрганче!
Излезе Раиф, погльодна,
че на сватбари викаше:
- Малка е, не е за мене,
голем сам, не сом за нее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020