Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Ела си клони превива,
девойче се с род прощава:
- Постой почакай, деверко,
да кажа нещо майци си,
устай си, сбогом, майчице,
сама без рожба голяма.
Стига си мамо, плакала
на тебе, майко, устаям
градина зелен босилек,
заран и вечер да го поливаш
за мене, мамо, си спомняй.
Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|