* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

- Я изгрей, я изгрей, ти ясно слънце,
рано ми, рано в неделя.
Да видиш, слънце, чудо голямо:
Как се морето на две разделя,
тъй се разделя хубава Руска
от стара майка, от стари татко,
от мили братя и по мили сестри.
- Кажи ми мамо, кажи ми мила,
като ще ида в друго село,
в друго село, в чужда къща,
при чужда майка, при чужди татко,
как се шъта на стара свекърва,
на свекърва и на стари свекър,
на млади зълви и млади девери?
- Шъта се, дъще, шъта се, джанъм,
както се шъта на своя майка,
на своя майка на свой татко
на мили сестри и мили братя.
Излазя Руска и се прощава:
- Остани, сбогом, моя китка,
двайсет години аз те поливах,
заран поливам, вечер покривам,
вечер покривам с мойта забрадка,
да не те слани люта слана,
да не те брулят силни ветрове.
Сега те оставям на мойта сестра,
на мойта сестра, на по-малката,
да те полива и да те покрива.
Аз ще отида на чужда къща,
там ще посадя пък друго цвете,
Ще го поливам и ще го покривам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020