* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Майчинко, мила майчинко,
отвон са дошли сватове,
сватове с сиви атове,
за мен са конян довели,
и мен щат, майчо, да водят.
Как жа хи, майчо, посрьошна,
ага са, майчо, далечни,
далечни, майчо, незнайни.
Мене щат, майчо, да водят,
а ти самичка останваш.
Кой жа ти прави изметя,
кой жа ти носи водица,
кой жа ти мете дворове,
ага ми й малка сестрана.
Ам жа я моля, майчинко,
китките да ми залива,
залива, майчо, полива,
и вечер да хи покрива
сланата да хи не пари.
Майчинко, мила майчинко,
хо жа те моля, майчинко,
всичконо халал да правиш,
дено си ме си носила
девет месеца на сърце
и три године в ракине.
Прави ми халал, майчинко,
моите тьонки дарове,
дарове, тьонки спапьове.
И кога дойдеш, майчинко,
рубата да ми докараш,
дарове да си дароваш,
всичките да хи одариш -
и баба, майчо, и дедо,
и девер, майчо, и зълви.
Много момини да водиш,
хубави песни да пейо,
шарени гайди да свирят
и момините да пеят
сватбински песни хубави.
И е ща, майчо, да чуя,
ага са, майчо, подадо
от наши равни дворове,
и да хи, майчо, погледна,
каматни ли са, или не.
Всичките, майчо, да дариш
със прибраните аглоци.
- Дощирьо, моя дощирьо,
къде щиш, дощирьо, да идеш,
га ми си мила и драга,
че щиш, дощирьо, да идеш
във чужди люде незнайни,
тий щат да си те научат,
техният рьод във къщана.
Та жа те моля, дощирьо,
за всичко, дощиркьо, да питаш,
каквоно знаеш и не знайш.
И мен е майка тъй учила
и до днес ми е хубаво.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020