|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
- Прощавай, рода голяма,
и ти, рождена майчице,
нещо ще си те помоля -
китките да ми поливаш,
вечер и сутрин със вода,
по ден пладнина със сълзи.
Че ще далеко отида,
три дни далеко от майка,
четири дена от рода.
Кога ми дойдат дружките,
кичици да им набереш,
от всичко цвете най-рано,
от китен бел ран босилек.
Прощавай, майко, прощавай,
досега съм тебе слушала,
занапред ще слушам свекърва.
Прощавай, татко, прощавай,
досега съм тебе слушала,
занапред ще слушам свекъра.
(...)
Сатовча, Неврокопско, дн. Гоцеделчевско; зап. Ив. Кюлев, 1933
г.; сватбена - когато извеждат момата от къщи за черква (Кюлев 1977, № 20; =Архив
ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5741> 02.07.2020);
продължава с брат, сестра и т.н..
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|