 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Ела се свива, превива, (2)
мома се с рода прощава:
- Прощавай, роду голема,
и ти, рождена майчице,
цвекьето да ми поливаш
всяка утрина сос роса,
а па на пладне сос вода,
а па надвечер сос сълзи.
- Мучи, девойко, не плачи,
и тука майка и тамо,
и тука баща и тамо,
и тука бракя и тамо.
Самоков; сватбена - когато извеждат булката (Стоин-Самок. 1975, № 431).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020