* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
девойка се с род прощава.
Девойка дума деверю:
- Постой, почакай, деверко,
ще кажа нещо майци си:
Оставай, сбогом, майчице,
сама без рожба галена.
Дали ще ми е весело,
при чужда майка момкова.
Дали ще найда сирота,
и тамо твойто милване,
и твойте думи медени,
и твойта ука майчина.
На тебе, майко, оставям,
в градина равен босилек.
Их, свидно ми е за него -
недей го, мамо, забравя,
ами го често поливай -
с росица заран и вечер,
и с дребни сълзи по пладне.
Оставай, сбогом майчице,
сама, без рожба галена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020