* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Сос ме карай, майко льо, сос ме мьмрай,
до ще време, майко льо, да споминаш.
Запиши ме, майко льо, на вратана,
на вратана, майко льо, на портине -
кольчиш, майко льо, порти да отвориш
и за мене майко льо, да споминаш.
Сос ме карай, тетъко льо, сос на мъмрай.
Запиши ме, тетько льо, на кончено,
на кончено, тетько льо, на седлоно -
кольчиш конче, тетько льо, да възседнеш
и за мене тетько льо, да споминаш...
Запиши ме, батько льо, на кавалян -
кольчиш кавал, батько льо, да засвириш
и за мене матько льо да споминаш.
Запиши ме, сестро льо, на хуркана,
на хуркана, сестро льо, на вретеноно -
кольчиш, сестро льо, хуркана да вземаш
и за мене сестро льо, да споминаш.
Обърни се, майчо, нещо да ти кажа.
Китки съм садила в долнана градинка,
да ги поиш, майчо, поиш и поливаш
дорде се завърна сетнана неделя
със първоно либе от стара свекърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020