* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ельо се с върше свиваше,
мома се от рода отделя:
- Прости ми, майчо, прости ми,
че ще далеко да ида,
през двене, през три планини.
Зад нея има и други,
чужда ще майка да майка,
и чужди баща ще баща,
чужди ще сестри да сестри,
и чужди братя ще братя.
Момина майчица
въз двор, низ двор ходеше,
в ръка чаше държеше,
в чаша вино червено,
та сватове канеше:
- Пийте ми, яжте, сватове,
и щерка ми я водете,
и хитро си я учете,
че тя е малка и глупава,
не знае икрам да прави,
на баба, още на дяда,
на мамишкине девере
и на хитрине зълвици.
Обърни се, девойко,
та си майка карай:
- Ой, мале ле, майчинко,
посяла бях си босилек,
вечер и вурин, мале ле,
да ми го, майко, поливаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020