 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Рано ми е сънце огреяло,
у момини равни бре дворове!
Не е било това ясно сънце,
но е било майки мила щерка!
Проговаря гиздава девойкя:
- Кротко ходи, мило бре братенце,
кротко ходи, мене тийо води:
я да ходя, бре, да се находя,
по бащини равни дворове,
я да гледам, бре, да се нагледам,
мойто цвейкье, що съм посеяла,
всичко, море, оно кье повене!
А браток ву потийо говори:
- Не бой ни се, наша мила сестро,
малки сестри цвейкье кье поливат,
пак кье цвейкье, море, да си цъфти!
Церовица, Каменица; сватбена - когато изведат невестата на трапезата и тя се кланя на сватовете, целува им ръце, а те я даряват с пари (зап. Й. Захариев, СбНУ 40/1935, с. 245; =БНПП 2/1981, с. 366).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020