* * *

Овчар храни стадото си с момини китки

Загърмя, затрещя
снощи над вечеря,
дребен дъжд удари
стадо не доено,
мляко не цедено,
ведра не измити.
- Церари, церчари,
де ви кехаята?
- При малките моми,
малки и големи
на плет не плетени,
със аленици
съндалени кули,
буенек играят,
полето широко,
долито дълбоко,
смина си порукват,
сминувата китка,
церчаре си берат,
на овце го дават:
"Яжте, яжте, овци,
дано изпукате
днеска ми по двеста,
утре ми по триста,
една да остане -
курбан ще я коля,
курбан на Великден,
курбан на Гергьовден!"
Де си седял Господ,
седял и ми гледал.
Де си седял Ангел,
седял, та ми писал.
Почнали овците,
почнали да умират,
днеска си по двеста,
утре ми по триста,
сал една остана
нея курбан закла,
курбан на Великден,
курбан на Гергьовден.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020